В ПАМЕТ НА БАЩА МИ

91 години от рождението на баща ми

В ПАМЕТ НА БАЩА МИ

Как прекрати безкрайното ми детство
ти със смъртта си на баща - в нощта!
Мълчание - единствено наследство
със бивши устни ти ми завеща...

Без право да го наруша... В безкрая
пак емигрира твоята душа
през мрежите платинени на рая -
с каква усмивка да я утеша?

Как да й върна тялото в нещата?
И как отново в хаоса им - Тя
да е с една глава над нищетата -
най-варварската нищета в света.

И аз вървя по пустата планета,
към тебе аз вървя - и пак лети
срещу ми, обетовано, небето
със твоята походка и черти.

...Как мога да те премълча, мой скъпи?
Ноември да забравя аз... Нощта...
Въздишката, с която ти пристъпи
в последната си родина - смъртта!

                                                                              Христо Фотев