Богоявление, Водици, Водокръщи, това е празнк, който е свързан с кръщаването на Иисус Христос, т.е с представата за кръстена вода и нейната очистителна и оздравителна сила.Чества се на 6 януари. Има езически произход, но е проникнат с християнски елементи. На този ден се кръщава (освещава) водата, като в нея след празничната литургия се хвърля от свещенника светият кръст. В някои райони това се прави в деня преди Йорданов ден, наричан Корст, Кръстов ден (Родопска област), Водокръст, Попова Коледа, Неядка (Македонска област). С котле светена вода свещенникът ръси по домовете за здраве на стопаните, да пропъди нечистата сила. На Йорданов ден всеки мие лицето и ръцете си с прясно донесена или светена вода, пие от нея, болни се къпят във водата, където е бил хвърлен кръст. Македонските българи къпят за здраве мъжете, младоженците и момчетата до едногодишна възраст. От тук местното наименование на деня мъжки водици. В същия район се избира Богоявленски кум, който откупва кръста, ръси по домовете със светена вода. Вярва се, че до Водици, водата е нечиста. Някъде рано сутринта си измиват иконите и лемежите (палешника) с които са кадили, за да се роди бяло жито. С Йорданов ден са свързани редица гадания. След вечерята всеки чупи от кадените три пъти орехи и по ядките гадае за здравето си. Ако хвърленият във водата кръст или китката на свещенника замръзне, това предвещава здраве за хората, и голям берекет. Ако времето на Йорданов ден е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Йорданов ден се смята за последен от периода на Мръсните (Погани) дни. Срещу Водица е третата бъдна (кадена) вечеря през зимните празници. Към постните ястия на нея прибавят орехите, суровото жито (просото) и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Някъде прекъдяват челюстите на свинската глава, останала от Василъов ден. Съгласно поверието срещу Йорданов ден небето се ”отваря”, всичко светва, а животните проговарят с човешки гласове. Който види отварянето на небето, ако е праведен, ще се изпълни всяко негово желание. Вярва се, че тогава спира водата, пречиства се и придобива голяма сила. За прогонване на Мръсните дни срещу празника се изпълнява обичаят савойница (сивуйница ), познат в Родопите и в някои райони в Североизточна България (Търновско). Девойките избират и обличат момиче като булка. Препасват го с червен пояс с ресни. Друго момиче се облича като момък. Моминската група заедно с „булката” и „момъка” посещава всяка къща в селото. Носи си котле с „Мълчана вода” и босилек. Булката ръси всички членове на семейството, къщата и добитъка. Според традиционното вярване действията на савойниците са достатъчни да прогонят караконджула и другите зли и нечисти духове от дома. Затова в него свещенник може и да не ръси. Пеят се песни, някои от тях с любовно- женитбени напеви. На Богоявление се извършва обредно къпане на годениците, младоженците и малките деца (пеленачетата), което има магически смисъл. В Родопите обичаят е известен като „хаскане”. В някои Югоизточни райони момците обикалят селското землище и селото носейки кръст, за да подгонят поганите. Очистителните по характер обреди с водата и вярата в нейната магическа сила са тясно свързани с култа към водата и са насочени към прогонването на демоничните зли сили и осигуряване на здраве за хората и добитъка, както и плодородие. По този начин се възстановява равновесието в Природата и обществото, нарушено в периода на Мръсните води. На места (предимно сред македонските българи) на Богоявление се изпълнява и обичаят водичарки. Група девойки на които предстои да се омъжат подобно на лазарките посещават всяка къща и пеят обредн песни, аналогични на лазарските и коледните. Водичарките са свързани с древното посвещаване в религиозното таинство и се отнася към обичаите с брачно семеен характер.
  В село Белиш ,Троянско отец Марин председател на Църковното настоятелство на  този район посети местните миряни.Те го чакаха с нетърпение.Изплакаха си душите ,а той с  много любов им  даде увереност ,от която всички се нуждаем