ЗАКЪСНЯЛА ПРОШКА

В този ден целувайки ръка,
от родителите прошка ще поискам
за всичките неволни грешки
за думите изречени накриво,
за миговете изтървани
и нервите, необладани,..
и зная, с обич, те ще ми простят.

От любимия прошка ще поискам,
с целувка, роза цъфнала върху снега,
с усмивка, грейнала зора,
напрежението ще стопя,
и взирайки се в неговите очи,добри,
надявам се – да ми прости…

И от децата си прошка ще поискам,
кротичко приседнала до тях,
за мислите, които не разбрах..,
и в майчината обич, дали не се престарах..
А те,вече пораснали, разумни,
ще простят може без думи..

И после,натежала от грях и от вина,
коленичила върху черната земя,
където почиват нашите деди,
прошка ще поискам почти без глас,
от мен, от теб, от всички нас,
за нехайството,за сторени беди,
но тя, милата, дали ще ни прости?..

А може би,
когато в себе си ни приюти..

                                                 Дора Ефтимова