Завръщането на принцеса

Приличаш на пепелянка,
просъскваш вечно сърдита,
потънала в тъпа дрямка,
си дяволски мразовита,
небето се мръщи с ярост,
когато те забележи,
край тебе подсмърча старост,
изяжда твойте копнежи,
изглеждаш ужасно лоша,
понякога издребняваш,
не струваш и пет гроша,
а тутакси подивяваш...


Но ето че става чудо,
захвърляш своите дрипи,
пречистена от заблуди,
въздъхваш и нежно хлипаш,
погалваш тихо земята,
а тя от доволство стене,
усмихваш се на Луната,
а тя изгрява денем.


Под маската на гаднярка
принцеса се появява -
красива, свежа, ярка,
изгрява, грее, остава...