ПАК ЩЕ БЪДЕШ ОБИЧАНА

Виждам как се напълват очите ти,

бавно с капчици дъжд,

от лицето усмивката тръгва си,
ай така, изведнъж.
И се лута във стаята,
иска да отлети,
а дъждът не престава да вали.
Буренясали мисли за минало
избуяват във теб,
с бавни глътки отпиваш от виното,
само то е пред теб.
Ти сама си във стаята,
той при другата спи,
а дъждът не престава
да вали.

Пак ще бъдеш обичана,
ще обичаш и ти,
ще помръкват очите ти само,
щом вали.

                                                                                     ДИДИ ИГНАТОВ