ЖИВОТЪТ Е КАТО КНИГА

10 март 2012, събота

Природен парк „Странджа”

По-голямата част от Странджа попада в едноименния природен парк. Той е най-голямата защитена територия в България. По своето биоразнообразие той се нарежда на едно от първите места в страната и Европа, поради специфичното съчетание на различни климатични влияния – континенталното, черноморското, средиземноморското. Тук се намира най-големия съхранен широколистен горски комплекс на Европа. Единствено тук на континента са запазени типичните за края на Терциера гори (отпреди 1 млн. г.). По-голямата част от територията му – около80 %, е покрита с гори със средна възраст три пъти по голяма от средната за страната. В естествените масиви от стари гори – най-ценните консервационно значими местообитания - често се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години. За по-доброто опазване на природното богатство, в Парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и 8 природни забележителности. Странджа е насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки. те създават гъста мрежа от хълмовете и долини. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска. Най-високият връх в българската част на Странджа е вр. Голямо Градище (710 м н.в., югозападно от М. Търново). Символ на Природния парк е странджанската зеленика.

Цялата част на планината попада екологичната мрежа Натура 2000. (Повече за Природен парк „Странджа” и планината може да намерите тук: http://www.strandja.bg/).

По време на каранията ще преминем през сърцевината на Природния парк и ще посетим някои от природните му забележителности.

Дервентски възвишения

Дервентските възвишения са разположени между Странджа и Сакар. Те са хълмиста територия с мозайка от разнообразни местообитания. По главното им било минава държавната граница между България и Турция. Надморската височина е между 120 и 555 м. Около две трети от територията на Дервентските възвишения е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-често от цер и благун, на места примесени с келяв габър. Имат над 30 големи карстови пещери. Те са част от мрежата Натура 2000 и са Орнитологично важно място.

Сакар

Планината Сакар също попада в екологичната мрежа Натура 2000, като Орнитологично важно място. Тя е куполна планина разположена между реките Тунджа, Марица, Соколица и Синаповска река. Ландшафтът е оформен от заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа. Горите са широколистни – от дъбове, тополи в речните долини. В планината има доста на брой малки села, част от които се ннамират непосредствено до границата. Най-високия връх в Сакар е Вишеград (856 m)

По границите на България: Странджа - Сакар

Написано от Любомир Ботушаров Вторник, 06 Март 2012 09:44

Не, не става дума за нова серия пътеписи, макар че със сигурност и такива ще последват. Много по-хубаво е обаче човек сам да участва в карането и да усеща местата, хората и природата, а в пограничните райони на България има много недокоснати кътчета, до които сдружение "Байкария" предлага да ви отведе. 2012 г. ще постави началото на техния проект "По границите на България", включващ серия от многодневни карания, чрез които в рамките на 4 години ще бъде направена пълна обиколка на страната, като се следва съвсем отблизо държавната граница.

Повече за това начинание можете да прочетете в сайта на "Байкария": http://www.bikearea.org/po-granitzite-na-balgariia.html

А първото каране от тази серия ще е още през пролетта, от 28 април до 4 май 2012 г. Тогава "Байкария" ще преведе участниците от брега на морето край Синеморец до Свиленград, преминавайки през две от най-слабо познатите, диви и запазени български планини - Странджа и Сакар. Много хора са правили планове за каране там, но и много от тях са се отказвали заради липса на време, отдалеченост или непознаване на района. Ако сте сред тях, предложението на "Байкария" вероятно ще ви зарадва извънредно много и ще ви накара да мислите за отпуск и за 7 страхотни дни, прекарани на колело в югоизточния край на страната.

Крайният срок за регистрация е 15 април 2012 г., таксата за участие е 210 лв., което включва транспорт от София до Синеморец (тръгване на 27 април вечерта, т.е. нощно пътуване) и от Свиленград до София, съпровождащ транспорт за багажа по време на карането, водач и застраховка. Спането ще е предимно на палатки, но в някои от населените места има възможност и за настаняване в къщи за гости, като е желателно да направите предварителна резервация.

Повече подробности за маршрута и карането можете да прочетете в сайта на "Байкария": http://bikearea.org/strandja-sakar-2804-0405.html

06 март 2012, вторник

Странджа и единственият обичай в България Нестинарство
Красотите на Странджа

Природен парк Странджа

Природен парк Странджа

http://www.youtube.com/watch?v=l6NgjNQIqCU&feature=related

"Ясен месец веч изгрява"--в изпълнение на САВА ПОПСАВОВ

http://www.youtube.com/watch?v=SC6XNkEp0bA&feature=player_embedded

О Сърмашик,СЕЛО СЛАВНО

Бръшлян

Заради интереса ни към архитектурните резервати имахме голямо желание да посетим село Бръшлян. Още повече, че някои хора в съседните села, изказаха леко негативно мнение относно комерсиализма на Бръшлян, като туристически обект. Но човешкото мнение е изменчиво, субективно понятие и най-добре е да проверим лично.
Още с влизането прави впечатление типичния за Странджанските села простор, светлина и някак си усещане за неподправена свобода.

Естествено първо се спираме до табелите и картите на селото.

Центъра, широк и всичко на една ръка разтояние - църквата, новопостроения хотелски комплекс, издържан в облика на стария Бръшлян и старата чешма.

От чаршията като слънце във всички посоки тръгваха улички за всяко кътче на селцето.

Църквата провокира вниманието ни, но заради напредващото време я оставихме за следващия спокоен ден.

Предвкусвайки усещането за селска идилия тръгнахме по уличките, жадни да се докоснем и слеем с тази уютна красота на автентичното българско село.

Някъде се докосваха старото и новото, но хубавото е, че не контрастираха и взаимно се допълваха. Всички нови къщи бяха построени съобразно автентичния бръшлянски стил.

В източния край на селото, на високото се беше извисил един параклис сякаш наблюдаваше цялото село. За кадъра и кравата се спря, за да позира.

Старото има на Бръшлян е Сърмашик и в химна на Странджа "Ясен месец веч изгрява" се пее точно за това село Сърмашик и неговия подвиг.

В Сърмашик е роден и българския народен певец Сава Попсавов, изпълнител на песента "Ясен месец веч изгрява".
В песента певецът е опоетизирал подвига на малката комитетска чета, водила на 20 март 1903 г. в село Сърмашик ожесточено сражение с 200 души турски аскер, в което загиват геройски войводата Пано Ангелов и помощникът му Никола Атанасов Равашова. Събитието става по-късно известно като "Сърмашишката афера". Провалът е дело на тайно предателство, чийто улики в спомените на съвременниците водят към Злата Чорбаджийска от Малко Търново. Затова и авторът в предпоследната строфа на песента възкликва:

О, Сърмашик, име славно
От юнашка борба...

И веднага добавя:

О, Сърмашик, име грозно
От подлости и шпионства.

Върху зида на Балювата къща забелязахме мраморна плоча в памет на битката, която се е водила в навечериетно на Илинденско-Преображенското въстание, в която намират смъртта си споменатите по горе Пано Ангелов и Никола Равашова.

Повече от половината къщи са архитектурни паметници на културата.

А някой къщички бяха толкова стари и интересни. И толкова малки... :-)

... като излязли от приказките. Сякаш в тях живеят малките джуджета на Снежанка.

Имаше и реставрирани, стегнати къщи с хубави дувари и български знамена.

Естествено имаше и такива гледки. За радост тук са сравнително малко.

За зимните месеци се подготвяха още от лятото.

Естествено основното дърво за огрев е "Странджанското злато" - Дъбът! През вековете основното препитание за населението е бил дърводобива и въглищарството. Странджа е покривала основните нужди на пазарите на османската столица Цариград от дървени въглища и дървен материал. Каквото е житото за Добруджа, такъв е и Дъбът за Странджа.

Особенна красота и умиление придават малките извиващи се улички, покрити с зелена трева и калдъръм със старите, скромни, малки къщички, със спрелите отпред каручки и тичащите по тревата СВОБОДНИ кокошки.

В тази 300 годишна къща отседнахме ние при нашата чудесна и добра хазайка Нанка.

Приятно ни впечатли уюта на тази дървена къща с малките стаички и прозорчета с бели плетени перденца и огнище.

Градината си беше като за образец с цветя и лозници.

Доста ни поглезиха. Гозби и закуска по наше желание. Плодове и огромни гроздаци от асмата.

На следващия ден погледнахме към духовния облик на Бръшлян. Посетихме Църквата и килийното училище към него.

Църквата е силно вкопана. В амвона на църквата е вграден жертвеник със старогръцки надпис, посветен на Зевс-Дионис и служи като олтарната маса на църквата. Надписа гласи: "Аз, Ликомед, син на Хрест, жрец на Великия Бакхион, посветих на бог Зевс - Дионис този жертвеник, заради децата си и честта, която получих сам по жребие и заради собствените си мисти. Тях спаси, блажени Дионисе!..."

През 1953 г. църквата е изоставена, отворена и разграбена. По инициатива на месното население, изцяло с тяхни средства е въстановена в периода от 1994 г. до 2002г.

Ето тази къщичка ми стана любимка. Всеки детайл на дървените сглобки се вижда и показва майсторлъка на старите хора.

Само един детайл силно ме смути! През прозорчето на тази сладурана се показа ето тази гледка...

Вътре имаше дървен материал за нов строеж. Само се моля дано следващия път като отидем там тази къща да не е съборена.

Около селото има забележителности, които местните далновидно развиват и използват, като ги поддържат, маркират и съумяват всекидневно да привличат туристи - чуждестранни групи чак от Бургас и Слънчев бряг, които идват организирано с така наречените джип сафарита. Местните жени, облечени в народни носии им изнасят програма, свързана със странджанските обичаи и фолклор.