Пижо и Пенда отскачат и при комшиите
Виж галерия
1
2
3
»
Баба Марта може и да е българска традиция, но амулетите за здраве -
мартениците, са прехвърлили държавните граници. Комшиите отвъд Дунав и
край Бяло море също си връзват усукани бели и червени конци.
Румънците нямат претенциите марцъшор да е тяхно изобретение. Но всяка година на 1 март момичетата си разменят бяло-червената плетеница, на която са закачени артистични висулки, символизиращи здраве и любов. Момчетата не се кичат. При северните съседи мартеницата символизира възраждането на природата на прага на пролетта. Свързана е с местното божество Баба Докия. Мартеницата е нишката на деня, изпредена от Баба Докия, докато пасяла овцете високо в планината. Белият цвят символизира отиващия си зимен студ, а червеният - настъпващото топло лято. Пролетта и есента се смятат за преходни.
В миналото мартеницата била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната вълнена връвчица по една сребърна пара. Връзвали я на ръчичката на момиченцето на 1 март преди изгрев слънце. Вярвало се, че така децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с румени бузки като червената нишка.
В някои райони на Румъния мартеницата се носи от момичетата 12 дни или до някой специален празник (Благовещение, Цветница, Великден), докато цъфнат плодните дръвчета или шипките. На други места - до връщането на прелетните птици и се хвърля в посоката, от която те идват, с думите: “Вземи чернотата, дай белотата.” В други случаи се връзва на клончето на цъфнало дръвче, както се прави и у нас. А с паричката се купуват червено вино, хляб и прясно сирене, за да бъдат децата бели като сиренето и румени като виното.
Традицията съществува и в Молдова. И там мартеницата е марцъшор - както популярно се нарича третият месец от годината. За 45-и път т. г. от 1 до 10 март ще е Международният пролетен фестивал, на който участниците са с мартеници.
Етнолозите в Гърция свързват мартениците с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове за плодородие. Обичаят е запазен само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. Обикновено в малките села бабите връзват “марти” на малките дечица, за да бъдат здрави и радостни през годината.
Традицията идва от ритуалите в чест на Деметра (богинята на земеделието и зараждащия се живот) и Персефона (единствената дъщеря на Деметра и царица на подземното царство), известни като Елевзинските мистерии. Участниците в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. Днес този обичай е останал в по-изостаналите и рядко населени райони на страната като Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия.
Навремето с мартеници са се кичели и в Македония. За да се заличи обаче всичко българско, през 50-те години на миналия век, в стила на комунистическата идеология, мартеничките били анатемосани. Днес край Вардар мартеници нито се правят, нито се продават. Само по-възрастните си спомнят за тази традиция.
Каква е легендата в България, родината на мартеницата? През VII век хан Аспарух вече бил край река Дунав и чертаел границите на нова държава. Далеч от него съпругата му Ахинора се молила на бог Тангра да го пази и да сложи победата на върха на копието му. Всяка пролет тя смятала всяка лястовичка за поздрав, пратен й от хана. Един ден тя уловила една от птичките, вързала на крачето й усукани бял и червен конец и я пуснала към Балкана. Това била първата мартеница. При това, пратена с “въздушна поща”.
Днес Баба Марта, която посрещаме на 1 март, е един от най-обичаните български празници. Няма чужденец, който да не е във възторг от традицията. Дори фотографи изловиха, английския престолонаследник принц Чарлс, който бе закичен с мартеница при гостуването си в България през 2003 г., месеци по-късно още да я носи на китката си.
Според народните вярвания първият ден на третия месец бележи началото на пролетта. Всички си завръзват мартенички с пожеланието да са бели и червени, румени и засмени. Своеобразните амулети пазят от уроки и болести. Свалят се, когато човек види за сефте щъркел, или се завръзват на първото цъфнало дръвче.
В миналото традицията е повелявала мартениците да са усукани така, както момите се усукват около ергените. Или обратното. Невестите са ги носели отдясно, момите - отляво. При ергените те били с разчепкани краища, а за зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
Баба Марта има две лица - като всяка жена. Тя е ту е весела, ту сърдита. Непостоянна. С двузначна стойност е и мартеницата - бялото символизира мъжкото начало, а червеното - женското. И усукани, те правят едно цяло.
Тази традиция, разбира се, няма нищо общо с християнството. Тя вероятно е спомен от древно езичество, но някакси през вековете е намерила своето съществуване паралелно с вярата ни.
Лично аз не зная църквата през средновековието или след това да е имала официален изказ против този ден. 1 март стои в нашето съзнание като нещо типично българско, традиция, свързана с нашата идентичност.
Като млад свещеник много се дразнех от мартениците, които виждах върху ръцете и дрехите на енориашите. Възприемах ги като своеобразна измяна към вярата. Спомням си една възрастна жена, която влезе в църквата и застана пред иконата на Света Богородица. Порови в чантата си и оттам извади мартеница, която постави пред светата икона. Аз се доближих до нея, като ясно казах, че това не е редно, че ние сме християни и мартениците нямат нищо общо с вярата ни. Тя се усмихна и ми каза: “Ама то е от обич, отче - на Майка Богородичка я давам с много обич!” Нищо не казах повече. Взех мартеницата от иконата и в съзнанието ми се върна споменът за онзи прекрасен разказ на Елин Пелин - “Занемелите камбани”.
Сега с усмивка гледам на малките деца, обкичени в бяло и червено. С усмивка гледам и на радостните хора, които разменят своите мартеници, защото този ден носи усещане за пролет и пожелания за здраве. Един български и много радостен ден.
Аз вярвам, че празникът, който предстои, няма да накърни вярата на християните, нито ще заглуши любовта ни към Бога, защото ние носим в себе си Истината, която е Христос.
А 1 март? Просто един цветен ден, който носи неповторим колорит в сивотата на ежедневието ни.
Румънците нямат претенциите марцъшор да е тяхно изобретение. Но всяка година на 1 март момичетата си разменят бяло-червената плетеница, на която са закачени артистични висулки, символизиращи здраве и любов. Момчетата не се кичат. При северните съседи мартеницата символизира възраждането на природата на прага на пролетта. Свързана е с местното божество Баба Докия. Мартеницата е нишката на деня, изпредена от Баба Докия, докато пасяла овцете високо в планината. Белият цвят символизира отиващия си зимен студ, а червеният - настъпващото топло лято. Пролетта и есента се смятат за преходни.
В миналото мартеницата била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната вълнена връвчица по една сребърна пара. Връзвали я на ръчичката на момиченцето на 1 март преди изгрев слънце. Вярвало се, че така децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с румени бузки като червената нишка.
В някои райони на Румъния мартеницата се носи от момичетата 12 дни или до някой специален празник (Благовещение, Цветница, Великден), докато цъфнат плодните дръвчета или шипките. На други места - до връщането на прелетните птици и се хвърля в посоката, от която те идват, с думите: “Вземи чернотата, дай белотата.” В други случаи се връзва на клончето на цъфнало дръвче, както се прави и у нас. А с паричката се купуват червено вино, хляб и прясно сирене, за да бъдат децата бели като сиренето и румени като виното.
Традицията съществува и в Молдова. И там мартеницата е марцъшор - както популярно се нарича третият месец от годината. За 45-и път т. г. от 1 до 10 март ще е Международният пролетен фестивал, на който участниците са с мартеници.
Етнолозите в Гърция свързват мартениците с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове за плодородие. Обичаят е запазен само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. Обикновено в малките села бабите връзват “марти” на малките дечица, за да бъдат здрави и радостни през годината.
Традицията идва от ритуалите в чест на Деметра (богинята на земеделието и зараждащия се живот) и Персефона (единствената дъщеря на Деметра и царица на подземното царство), известни като Елевзинските мистерии. Участниците в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. Днес този обичай е останал в по-изостаналите и рядко населени райони на страната като Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия.
Навремето с мартеници са се кичели и в Македония. За да се заличи обаче всичко българско, през 50-те години на миналия век, в стила на комунистическата идеология, мартеничките били анатемосани. Днес край Вардар мартеници нито се правят, нито се продават. Само по-възрастните си спомнят за тази традиция.
Каква е легендата в България, родината на мартеницата? През VII век хан Аспарух вече бил край река Дунав и чертаел границите на нова държава. Далеч от него съпругата му Ахинора се молила на бог Тангра да го пази и да сложи победата на върха на копието му. Всяка пролет тя смятала всяка лястовичка за поздрав, пратен й от хана. Един ден тя уловила една от птичките, вързала на крачето й усукани бял и червен конец и я пуснала към Балкана. Това била първата мартеница. При това, пратена с “въздушна поща”.
Днес Баба Марта, която посрещаме на 1 март, е един от най-обичаните български празници. Няма чужденец, който да не е във възторг от традицията. Дори фотографи изловиха, английския престолонаследник принц Чарлс, който бе закичен с мартеница при гостуването си в България през 2003 г., месеци по-късно още да я носи на китката си.
Според народните вярвания първият ден на третия месец бележи началото на пролетта. Всички си завръзват мартенички с пожеланието да са бели и червени, румени и засмени. Своеобразните амулети пазят от уроки и болести. Свалят се, когато човек види за сефте щъркел, или се завръзват на първото цъфнало дръвче.
В миналото традицията е повелявала мартениците да са усукани така, както момите се усукват около ергените. Или обратното. Невестите са ги носели отдясно, момите - отляво. При ергените те били с разчепкани краища, а за зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
Баба Марта има две лица - като всяка жена. Тя е ту е весела, ту сърдита. Непостоянна. С двузначна стойност е и мартеницата - бялото символизира мъжкото начало, а червеното - женското. И усукани, те правят едно цяло.
Отец Ангел, храм “Св. София” в столицата:
Цветен празник, който не накърнява вярата ни
София вече е блокирана от множеството продавачи на мартеници. В суматохата и сивотата на големия град те стоят като особени артистични цветни петна. Скоро идва този радостен първи ден на месец март. Денят, през който ние, българите, от векове си подаряваме усуканите бели и червени конци с пожелание за здраве.Тази традиция, разбира се, няма нищо общо с християнството. Тя вероятно е спомен от древно езичество, но някакси през вековете е намерила своето съществуване паралелно с вярата ни.
Лично аз не зная църквата през средновековието или след това да е имала официален изказ против този ден. 1 март стои в нашето съзнание като нещо типично българско, традиция, свързана с нашата идентичност.
Като млад свещеник много се дразнех от мартениците, които виждах върху ръцете и дрехите на енориашите. Възприемах ги като своеобразна измяна към вярата. Спомням си една възрастна жена, която влезе в църквата и застана пред иконата на Света Богородица. Порови в чантата си и оттам извади мартеница, която постави пред светата икона. Аз се доближих до нея, като ясно казах, че това не е редно, че ние сме християни и мартениците нямат нищо общо с вярата ни. Тя се усмихна и ми каза: “Ама то е от обич, отче - на Майка Богородичка я давам с много обич!” Нищо не казах повече. Взех мартеницата от иконата и в съзнанието ми се върна споменът за онзи прекрасен разказ на Елин Пелин - “Занемелите камбани”.
Сега с усмивка гледам на малките деца, обкичени в бяло и червено. С усмивка гледам и на радостните хора, които разменят своите мартеници, защото този ден носи усещане за пролет и пожелания за здраве. Един български и много радостен ден.
Аз вярвам, че празникът, който предстои, няма да накърни вярата на християните, нито ще заглуши любовта ни към Бога, защото ние носим в себе си Истината, която е Христос.
А 1 март? Просто един цветен ден, който носи неповторим колорит в сивотата на ежедневието ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар