Народна митология
На
1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в
земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце
и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в
който народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В
народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее,
изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се
лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за
себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват
завинаги. Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче.
Наричат я „единственият женски месец в календара”, но според една
приказка месец март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната –
грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата
времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло
се и слънцето грейвало.
Ритуали
На
1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота,
като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда
красиво дома си.
Гадания и предсказания. Мартеницата се връзва за
здраве и плодовитост. По нея девойките можели да познаят и какъв ще бъде
момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или
щъркел или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва
когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е точно след
половин година. Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден
техният избраник. Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са
румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в река,
злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и
до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него
ще познае каква година му предстои.
Символи
Мартеницата
е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот,
за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани памучен или вълнен
конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на
чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното е цвят на
жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и
залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В Родопите
мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните
цветове са синьо и червено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два
от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на
божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е
знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се прави
мартеницата конецът задължително се усуква наляво. Традиционната
българска мартеница включва и различни елементи и символи: черупки от
охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), паричка (за
благополучие).
Няма коментари:
Публикуване на коментар