Странджа в ЮНЕСКО

Странджа да бъде защитена като българо-турски обект от нематериалното културно наследство – тази идея предложи преди дни президентът Георги Първанов. Тя бе представена при посещението на турския му колега Абдуллах Гюл като една от многото възможни съвместни инициативи между двете държави. От българска страна Странджа е защитена като природен парк и по правилата на екологичната мрежа „Натура 2000”. Въпреки това проблемът с незаконното строителство и унищожаването на крайбрежието стои с пълна сила. Освен политически дивиденти и евентуално тласък за развитието на туризма, ще донесе ли ЮНЕСКО защита и на природата в Странджа?
Ако се запитаме къде в България все още има непокътнати природни кътчета, вероятно една от първите асоциации, които ни дойдат на ум, ще бъде Странджа – но някъде във вътрешността, не по крайбрежието.
В българската си част Странджа представлява най-голямата и може би най-богата на биологично разнообразие защитена територия в България, твърди изпълнителният директор на Природен парк Странджа инж. Стефан Златаров. „Бих казал, че емблематичен вид за Странджа е зелениката, която не се среща никъде на територията на България. Тя е вечнозелен храст”, допълни той.
Природозащитните организации одобряват включването на Странджа сред обектите, защитени от ЮНЕСКО. Константин Иванов от природозащитната организация WWF принципно подкрепя всяко действие, с което би могла да се защити допълнително природата, но постави въпроса: Има ли смисъл от обявяването на Странджа за „още нещо”, като и в момента територията е защитена, а се прави опит за застрояването цялото крайбрежие?
Тук е моментът да се замислим кои са другите обекти от световното наследство на ЮНЕСКО в България – например природен парк „Пирин”, в който, както стана ясно през последните дни, е изградена ски писта, в която половината е извън това, което е разрешено. И това е един национален парк – част от наследството на ЮНЕСКО и част от мрежата „Натура 2000”, отбеляза Константин Иванов.
По отношение на Странджа, природозащитникът сигнализира, че в турската страна има голям дърводобив и ако не се предприемат мерки, може няма видове, които да бъдат защитени. „Това, което знам от колеги е, че от турска страна има много голям проблем с дърводобива“.
От българска страна Странджа е природен парк и все пак има някаква защита, а от турска – не. Съответно там се осъществява много силен дърводобив и скоро може да изгубим това, за което си струва Странджа да бъде защитен обект, категоричен бе природозащитникът от WWF.
Инж. Стефан Златаров обаче коментира, че в Турция има много добро законодателство, затова трудно би повярвал, че има огромен проблем с незаконната сеч. „Разбира се, може да има неекологосъобразна сеч, но не и огромен проблем. Няма да се наруши природният баланс на планината, коментира директорът. Според него проблемът с незаконната сеч стои и в България – тоест няма смисъл да търсим в комшиите извинение за нашите грехове.
В Странджа и огромно културно-историческо наследство, допълни инж. Стефан Златаров. „Преди 1 500 – 1 600 години тук се е осъществила една пряка приемственост между славяно-българското и тракийското население, има множество светилища, тракийски могили”, каза директорът на природния парк. И допълни: Нестинарството в Странджа вече е защитено от ЮНЕСКО.
В момента се работи по проект за биосферен резерват, затова инж. Стефан Златаров предположи, че идеята на президента Георги Първанов е продължение на дейностите, които се извършват в момента.
„Фокусът вече не е единствено върху опазване на биологичното разнообразие, а върху хората, които живеят на тази територия”, обясни той и допълни, че това е желанието и на двете страни България и Турция. Ако Странджа бъде защитена под егидата на ЮНЕСКО, това няма да се отрази на живота на местното население, което така или иначе трябва да се съобразява с множество изисквания, свързани със защитата като природен парк.
„Турската страна с наша помощ в крайния етап си изготви и защити проект за биосферен резерват. От наша страна фондация „Биоразнообразие” с няколко европейски страни също работи по обявяване на Странджа за биосферен резерват. Като казвам „резерват”, обясни инж. Златаров, този вид защита не предполага „някакъв строг природен резерват или индиански резерват”, а проект за устойчиво развитие на населението в Странджа.
Основното препитание на местното население е животновъдството, което обаче напоследък е засегнато заради проблемите с шапа. В планинската територия може да се развива биоземеделието. Инж. Златаров се похвали и с успешен туристически продукт – село Бръшлян, което за 15 години от напълно непозната дестинация се е превърнало в своеобразен център на селски, екологичен и поклоннически туризъм, дори има и възможност за джип сафари.
Това инж. Златаров нарече „устойчиво развитие”, което може да осигури опазване на околната среда и икономическо развитие на местното население. Нo независимо дали Странджа ще бъде защитена от ЮНЕСКО и биосферният резерват скоро ще бъде учреден с решение на МОСВ, трябва да разберем едно – не законите и документите, а хората пазят природата.