Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърнаи пръсна я във утринта.
Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.
Ела на кръстопът ме стори -
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мирис свеж.
Да те приспя, да те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.
Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!
Стихове - Евгения Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар